кадифе

Речник на българския език

кадифѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе.

Грешни изписвания (3)

  • кадефе
  • къдефе
  • къдифе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ди-фе
членувано ка-ди-фе-то
мн.ч. ка-ди-фе-та
членувано ка-ди-фе-та-та