вагон

Речник на българския език

ваго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ваго̀ни, (два) ваго̀на, м. Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път.
прил. ваго̀нен, ваго̀нна, ваго̀нно, мн. ваго̀нни.



-ли м., само ед. Спален вагон.

Грешни изписвания (1)

  • въгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-гон
непълен член ва-го-на
пълен член ва-го-нът
мн.ч. ва-го-ни
членувано ва-го-ни-те
бройна форма ва-го-на
звателна форма