бичкия

Речник на българския език

бичкѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. бичкѝи, ж. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под.

Грешни изписвания (3)

  • бечкиъ
  • бечкия
  • бичкиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бич-кия
членувано бич-ки-я-та
мн.ч. бич-кии
членувано бич-ки-и-те
звателна форма