аренби

Речник на българския език

аренби съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арен-би
членувано арен-би-то
мн.ч. арен-би-та
членувано арен-би-та-та