ят

я̀тът, я̀та, само ед., м. Спец. В езикознанието — название на буквата h.
прил. я̀тов, я̀това, я̀тово, мн. я̀тови.
• Ятова граница. — Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.