юдя

Речник на българския език

ю̀дя некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

ю̀диш, мин. св. ю̀дих и юдѝх, мин. прич. ю̀дил и юдѝл, несв.; кого. Диал. Мамя, изкушавам, подмамвам.
юдя се. — Плезя се, кривя се, гримаснича.

Грешни изписвания (1)

  • юдъ