щял съм да ударя

Речник на българския език

1. щял съм да ударя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да ударя е производна форма на ударя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).