щял съм да угодя

Речник на българския език

1. щял съм да угодя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да угодя е производна форма на угодя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).