щял съм да съм умозаключил

Речник на българския език

1. щял съм да съм умозаключил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм умозаключил е производна форма на умозаключа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).