щял съм да съм спотирил

Речник на българския език

1. щял съм да съм спотирил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм спотирил е производна форма на спотиря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).