щял съм да съм самоуспокоил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самоуспокоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самоуспокоил е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).