щял съм да съм самооправдал

Речник на българския език

1. щял съм да съм самооправдал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самооправдал е производна форма на самооправдая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).