щял съм да съм самозадоволил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самозадоволил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самозадоволил е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).