1. щял съм да съм разлютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да съм разлютил е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
щял съм да съм разлютил е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).