щял съм да съм прогорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм прогорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм прогорил е производна форма на прогоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).