1. щял съм да съм прилютял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да съм прилютял е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
щял съм да съм прилютял е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).