щял съм да съм предоговорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм предоговорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм предоговорил е производна форма на предоговоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).