щял съм да съм поуморил

Речник на българския език

1. щял съм да съм поуморил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поуморил е производна форма на поуморя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).