щял съм да съм понацупил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понацупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понацупил е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).