щял съм да съм понапоил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понапоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понапоил е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).