щял съм да съм понапил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понапил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понапил е производна форма на понапия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).