щял съм да съм понабил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понабил е производна форма на понабия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).