щял съм да съм отвратил

Речник на българския език

1. щял съм да съм отвратил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм отвратил е производна форма на отвратя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).