щял съм да съм осветил

Речник на българския език

1. щял съм да съм осветил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм осветил е производна форма на осветя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм осветил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм осветил е производна форма на осветя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).