щял съм да съм обезмитил

Речник на българския език

1. щял съм да съм обезмитил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обезмитил е производна форма на обезмитя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).