щял съм да съм наумувал

Речник на българския език

1. щял съм да съм наумувал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм наумувал е производна форма на наумувам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).