щял съм да съм изтървал

Речник на българския език

1. щял съм да съм изтървал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изтървал е производна форма на изтървам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм изтървал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изтървал е производна форма на изтърва (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).