щял съм да съм изприщил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изприщил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изприщил е производна форма на изприщя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).