щял съм да съм излющил

Речник на българския език

1. щял съм да съм излющил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм излющил е производна форма на излющя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).