щял съм да съм избухал

Речник на българския език

1. щял съм да съм избухал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избухал е производна форма на избухам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).