щял съм да съм изброил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изброил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изброил е производна форма на изброя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).