щял съм да съм избродил

Речник на българския език

1. щял съм да съм избродил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избродил е производна форма на избродя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).