щял съм да съм запоявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм запоявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм запоявал е производна форма на запоявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).