щял съм да съм залютял

Речник на българския език

1. щял съм да съм залютял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм залютял е производна форма на залютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).