щял съм да съм завинтил

Речник на българския език

1. щял съм да съм завинтил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм завинтил е производна форма на завинтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).