щял съм да съм възмутил

Речник на българския език

1. щял съм да съм възмутил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм възмутил е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).