щял съм да съм въздържал

Речник на българския език

1. щял съм да съм въздържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм въздържал е производна форма на въздържам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм въздържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм въздържал е производна форма на въздържа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).