щял съм да съм веселил

Речник на българския език

1. щял съм да съм веселил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм веселил е производна форма на веселя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).