щял съм да съм бедил

Речник на българския език

1. щял съм да съм бедил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм бедил е производна форма на бедя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).