щял съм да събуя

Речник на българския език

1. щял съм да събуя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да събуя е производна форма на събуя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).