щял съм да самоуспокоя

Речник на българския език

1. щял съм да самоуспокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самоуспокоя е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).