щял съм да самообричам

Речник на българския език

1. щял съм да самообричам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самообричам е производна форма на самообричам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).