щял съм да самовъзбуждам

Речник на българския език

1. щял съм да самовъзбуждам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самовъзбуждам е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).