щял съм да разлютя

Речник на българския език

1. щял съм да разлютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да разлютя е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).