щял съм да предоговоря

Речник на българския език

1. щял съм да предоговоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да предоговоря е производна форма на предоговоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).