щял съм да понацупя

Речник на българския език

1. щял съм да понацупя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понацупя е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).