щял съм да понапоя

Речник на българския език

1. щял съм да понапоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понапоя е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).