щял съм да понаплаша

Речник на българския език

1. щял съм да понаплаша — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понаплаша е производна форма на понаплаша (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).