щял съм да поналея

Речник на българския език

1. щял съм да поналея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поналея е производна форма на поналея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да поналея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поналея е производна форма на поналея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).