щял съм да пламтя

Речник на българския език

1. щял съм да пламтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да пламтя е производна форма на пламтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).